Транскутанната електрическа нервна стимулация (TENS) работи на принципите на модулация на болката чрез периферни и централни механизми. Чрез доставяне на нисковолтови електрически импулси чрез електроди, поставени върху кожата, TENS активира големи миелинизирани A-бета влакна, които инхибират предаването на ноцицептивни сигнали през дорзалния рог на гръбначния мозък, феномен, описан от теорията за контрол на гейта.
Освен това, TENS може да индуцира освобождаването на ендогенни опиоиди, като ендорфини и енкефалини, които допълнително отслабват възприятието за болка чрез свързване с опиоидните рецептори както в централната, така и в периферната нервна система. Незабавните аналгетични ефекти могат да се проявят в рамките на 10 до 30 минути след започване на стимулацията.
Количествено, клиничните проучвания показват, че TENS може да доведе до статистически значимо намаление на VAS резултатите, обикновено между 4 и 6 точки, въпреки че вариациите зависят от индивидуалните прагове на болка, специфичното лекувано болково състояние, разположението на електродите и параметрите на стимулация (напр. честота и интензивност). Някои проучвания показват, че по-високите честоти (напр. 80-100 Hz) могат да бъдат по-ефективни за управление на остра болка, докато по-ниските честоти (напр. 1-10 Hz) могат да осигурят по-дълготрайни ефекти.
Като цяло, TENS представлява неинвазивна допълнителна терапия при лечение на остра болка, предлагаща благоприятно съотношение полза-риск, като същевременно минимизира зависимостта от фармакологични интервенции.
Време на публикуване: 07 април 2025 г.
